Църквата “Свети ДУХ”

През 1909 г. когато започнал градежът, Хасовица била още под турско робство. Границата тогава минавала на Рожен. Жителите на селото, от които нямало нито един приел исляма, решили да вдигнат църква без разрешение от турските управници. В началото се включили всички. Децата, които ходели на училище в Устово, криели в торбичките си пясък взет от Бяла река, и го носели на строежа. Майсторите зидари, с които е прочуто селото, работели през ноща на газени лампи. През това време на баирите стояли постове от местни мъже, за да предупредят, ако се зададе потеря. Така незабелязано църквата се издигнала над разрешената от властите височина. До купола са 8 метра, а площта е над 200 квадрата. В Хасовица още разправят как след като била завършена, пристигнал турски управник и ахнал: "Чудо! Аллах ви е построил христиански храм!"

Властта предпочела да даде ферман на църквата, вместо да я събаря. Султанското разрешение се пази и днес и е поставено на видно място в храма.Две години по-късно в Хасовица по покана на населението пристигнал митрополит Милетий от Българската екзархия, за да освети божия дом.

Параклисите в околноста

През 2004 година селото решило да възстанови и стария параклис “Свети Спас”. Известният столичен график Пламен Чернев, който също има вила в Хасовица, с готовност се съгласи да изографиса “Свети Спас” като дарение. Тези които са видели изображенията, са единодушни, че по-хубави няма в цялата околност.Хасовци често посещават и палят свещи в параклиса “Свети Илия” и манастира “Свети Елисей” който се намира в гората недалеч от селото.

През 2008 година хора от Хасовица и от съседното село Писаница възстановяват, обновявати и доизграждат параклиса “Свети Дух”.

Изворите

Край селото се намира и лечебен извор който местните хора наричат “Майката” , защото помага на бездетни жени да заченат. Огромна сила обаче дава и на мъжете. След като пиеят от водата те се чувстват като млади до дълбока старост коментират корените жители. Наименованието на местноста в която се намира извора се е запазило непроменено от стотици години – Курувица /всякакви интерпретации и вариации с това наименование са излишни тъй като в превод от турски това би могло да се преведе така – изворът при сухото дърво /”куру – изсъхнало дърво”/. Изворът тече от незапомнени времена, в района около него пастирите и досега намират много медни монети.